Ти ми даде мамо

всичко, което съм желал.

И туй, за което не съм мечтал

ти даде ми го със усмивка.

Аз зная, че ти беше трудно,

рано останахме сами.

Аз зная, че ти беше тежко,

но никога пред мен не плака ти.

Ти бе за мен не майка,а светица.

Над главата ти бе грейнал ореол.

Ти беше блага,плаха,тиха

и бдеше ти над мене като орлица.

Порасна твоето момче засмяно,

порасна стана мъж.

Но няма те до мене вече мамо,

няма го и бащиния двор.

Няма кой сега да ме погали.

Да ме посрещне с пита хляб на прага стар.

И няма кой да ми отвори,

ръждясва на вратата катинар.

15.10.2011 год.