На пътя ми застанал - 
като римска статуя от мрамора студен изваян.
Навеки хулен и отричан
от мен проклет да си обичан.
Заедно със пламенния глас, от Бог ти даден
Дявола дарил те с ледено сърце.
В очите, огледало на душата
той положил е едно море - 
отражение на мъртвата душа.
Даден ти е ум и силата на човешкото познание,
но отнета ти е любовта - 
към човека и човешките неща.
И ти като Нарцис се оглеждаш,
но не в огледало или извор. 
Ти виждаш себе си в чуждите очи
и със своя поглед променяш човешките съдби.
Искаш от всички да си приеман,
но отритнат от хората си ти,
защото не умееш да живееш
между нас простосмъртните души.
Не знаеш как да се радваш - 
на всеки поглед с надежда отправен към теб.
Не виждаш как в тълпата от циници
ти си Божество за мен.
И ако ме виждаш,
не искаш ти да ме познаеш.
Не искаш с прости люде хляба да делиш.
Искаш от далече да те хвалят
и всеки да ти е длъжник.
Не искаш обич, а възхита.
Не искаш прямост, а покорен свян. 
Но някой ден ще се запиташ:
„Дали живота си не пропилях?“

2011