Няма пътища безброй.

Няма мигове незабравими.

Има само летен зной

и зловещи пусти зими.

Няма топлина и светлина.

Мракът е обвит в тревога.

Запътил се е всеки към смъртта,

а тя го чака невъзмутима.

Няма връщане назад.

Обърнеш ли се виждаш само сенки.

Един отминал, пропилян живот.

Едни изгубени надежди.

Всеки си кове ковчега сам.

Ден след ден забиваме пироните дълбоко.

Не ни е нужна на хората помощта,

за да потънем в забвение и самота.