Славей проплака без глас в тишината.
Проскубва си нервно перата.
Капчици кръв свещени обагрят земята,
от която ще поникнат златни жита.

Славеят жали за своята любима.
Оставя следите си в белоснежния мрак.
Тя е заминала - заради тежката зима.
Той останал самичък със счупен крак.

Сърцето му малко бие сломено,
няма връщане от полето от страх.
Славеят сам, безнадежден умира,
притиска в тръните своята гръд.

Той е замръзнал, не може да диша.
Няма сили за полет - ни последен, ни пръв.
Тук сред снежинки и мелодия тиха -
ще положи глава за последния сън.

Той обича до смърт, без да се пита -
има ли Рай след този живот.
Той не разбира, че бавно загива,
че пее песента си за последен път.

Скитник бездомен трупът му намира,
полага телцето в малък ковчег.
От нищото като ястреб долита -
любимата на този славен певец.