Аз съм жена!

Не го ли виждаш?

Разцъфнала след бурен дъжд.

Сред вятъра обрулена, покълнах изведнъж.

Не съм аз майка и светица.

Бях грешница – не веднъж.

И бях обичана, и бях ти чужда.

И бях жена, и бях и мъж.

На много хора бях опора,

но никой мен не ме разбра.

Раздавах се без умора,

а идеше ми да умра.

Не съм аз майка и не съм светица.

Но моето име е ЖЕНА.

Аз съм блага, даже тиха.

От хиляди стихии съм разбита.

И всеки път разкъсаната ми душа,

от нищото възкръсваше, от пепелта.

Ала след всеки удар, малка част от мен умира.

И някой ден напълно ще изчезне тя -

душата на една жена.

08,03,2013 год.